При пълнолуние

Nov 29, 2020, 10:21 PM

Poetry » Other

299 1 1

И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса
и ме повика в късен час?
И с много трепет се забързах,
с последен дъх към него аз.
Не знам – към него или спомен,
останал някъде във мен,
дошъл със онзи парещ огън
да сгрее утрешния ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

При пълнолуние

Want to read more?

Random works