При пълнолуние
И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса
и ме повика в късен час?
И с много трепет се забързах,
с последен дъх към него аз.
Не знам – към него или спомен,
останал някъде във мен,
дошъл със онзи парещ огън
да сгрее утрешния ден.
Но вместо спомени той, мракът
стопява се във светлина.
Усещам ласка на луната
при мене тихо влязла тя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
