longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
11 may 2010, 11:29

При теб, море

  Poesía
830 0 12

При теб море се връщам

Уморен...

Присядам тих смутен

На твойта ласка се отдавам

И ето ме смирен

Прегръщаш ме нежно

Целуваш солено

Разтапяш ти всичко

В мен заледено...

Преливат пълни чаши

Твойта мощ ме плаши

Целувайки брега

Вълните се разбиват

Пясъка прегръщайки

Умират...

И раждат се отново

От вятър и вода

За да прегърнат пак брега

Бушувай море

Нека бъда твое дете

Прегръщай ме нежно

Целувай солено

На теб се отдавам 

Тихо... смирено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Здравей Вили!!!добре дошла при моето море...море от мечти!!!
  • vita65 (Виолета Арнаудова)
    vita65 (Виолета Арнаудова)
    Морето, вълните, брега...чудесно е, потопих се в тях и замечтах!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Морска ласка за Ведрина,Плами,Водолея,Стеле,Петя ,Малчо....Солени целувки и жарки морски пръски!!!
  • Malch0 (Наню Ангелов)
    Malch0 (Наню Ангелов)
    Морето е хубаво нещо. Благодаря Деничин, че ме изпрати до там макар и за малко седнах на плажа отпуснах се, дори и за момент да е било МЕРСИ.
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Хем бушува, хем целува...хм, интересно море...
    поздрави, приятелю!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0