11 may 2010, 11:29

При теб, море 

  Poesía
671 0 12

При теб море се връщам

Уморен...

Присядам тих смутен

На твойта ласка се отдавам

И ето ме смирен

Прегръщаш ме нежно

Целуваш солено

Разтапяш ти всичко

В мен заледено...

Преливат пълни чаши

Твойта мощ ме плаши

Целувайки брега

Вълните се разбиват

Пясъка прегръщайки

Умират...

И раждат се отново

От вятър и вода

За да прегърнат пак брега

Бушувай море

Нека бъда твое дете

Прегръщай ме нежно

Целувай солено

На теб се отдавам 

Тихо... смирено...

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??