May 11, 2010, 11:29 AM

При теб, море 

  Poetry
670 0 12

При теб море се връщам

Уморен...

Присядам тих смутен

На твойта ласка се отдавам

И ето ме смирен

Прегръщаш ме нежно

Целуваш солено

Разтапяш ти всичко

В мен заледено...

Преливат пълни чаши

Твойта мощ ме плаши

Целувайки брега

Вълните се разбиват

Пясъка прегръщайки

Умират...

И раждат се отново

От вятър и вода

За да прегърнат пак брега

Бушувай море

Нека бъда твое дете

Прегръщай ме нежно

Целувай солено

На теб се отдавам 

Тихо... смирено...

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??