При теб море се връщам
Уморен...
Присядам тих смутен
На твойта ласка се отдавам
И ето ме смирен
Прегръщаш ме нежно
Целуваш солено
Разтапяш ти всичко
В мен заледено...
Преливат пълни чаши
Твойта мощ ме плаши
Целувайки брега
Вълните се разбиват
Пясъка прегръщайки
Умират...
И раждат се отново
От вятър и вода
За да прегърнат пак брега
Бушувай море
Нека бъда твое дете
Прегръщай ме нежно
Целувай солено
На теб се отдавам
Тихо... смирено...
© Любомир Деничин All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хем бушува, хем целува...хм, интересно море...