При теб море се връщам
Уморен...
Присядам тих смутен
На твойта ласка се отдавам
И ето ме смирен
Прегръщаш ме нежно
Целуваш солено
Разтапяш ти всичко
В мен заледено...
Преливат пълни чаши
Твойта мощ ме плаши
Целувайки брега
Вълните се разбиват
Пясъка прегръщайки
Умират...
И раждат се отново
От вятър и вода
За да прегърнат пак брега
Бушувай море
Нека бъда твое дете
Прегръщай ме нежно
Целувай солено
На теб се отдавам
Тихо... смирено...
© Любомир Деничин All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хем бушува, хем целува...хм, интересно море...