При теб море се връщам
Уморен...
Присядам тих смутен
На твойта ласка се отдавам
И ето ме смирен
Прегръщаш ме нежно
Целуваш солено
Разтапяш ти всичко
В мен заледено...
Преливат пълни чаши
Твойта мощ ме плаши
Целувайки брега
Вълните се разбиват
Пясъка прегръщайки
Умират...
И раждат се отново
От вятър и вода
За да прегърнат пак брега
Бушувай море
Нека бъда твое дете
Прегръщай ме нежно
Целувай солено
На теб се отдавам
Тихо... смирено...
© Любомир Деничин All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хем бушува, хем целува...хм, интересно море...