11.05.2010 г., 11:29 ч.

При теб, море 

  Поезия
668 0 12

При теб море се връщам

Уморен...

Присядам тих смутен

На твойта ласка се отдавам

И ето ме смирен

Прегръщаш ме нежно

Целуваш солено

Разтапяш ти всичко

В мен заледено...

Преливат пълни чаши

Твойта мощ ме плаши

Целувайки брега

Вълните се разбиват

Пясъка прегръщайки

Умират...

И раждат се отново

От вятър и вода

За да прегърнат пак брега

Бушувай море

Нека бъда твое дете

Прегръщай ме нежно

Целувай солено

На теб се отдавам 

Тихо... смирено...

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??