При теб море се връщам
Уморен...
Присядам тих смутен
На твойта ласка се отдавам
И ето ме смирен
Прегръщаш ме нежно
Целуваш солено
Разтапяш ти всичко
В мен заледено...
Преливат пълни чаши
Твойта мощ ме плаши
Целувайки брега
Вълните се разбиват
Пясъка прегръщайки
Умират...
И раждат се отново
От вятър и вода
За да прегърнат пак брега
Бушувай море
Нека бъда твое дете
Прегръщай ме нежно
Целувай солено
На теб се отдавам
Тихо... смирено...
© Любомир Деничин Всички права запазени