20 dic 2011, 13:26

Причастие 

  Poesía » Civil
387 0 2


 

Сънят, като премръзнал пътник,

във слепоочието ми застина.

Забравен шум от воденица

и глас на бухал ме застигнаха.

 

Открехнах портата, огнището

на пришелеца сянката облъха

и в непознатото лице видях:

дошъл бе пратеникът на Отеца.

 

Със достолепие и Божа благост

се взря в брашнените ми пръсти,

прекрачи прага - беше му познат -

и тихо ме прекръсти.

 

Засуетих се като домакин

около госта си внезапен,

а кротко той прошепна ми:

“Знам - мен си чакал.

 

Ти само остържи нощвите

и бяла пита замеси ми.

Аз иконостас ще я направя.

Ти прочети молитва.”

© Константин Корадов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??