Причастие

20 дек. 2011 г., 13:26

Поэзия » Гражданская

386 0 2

Сънят, като премръзнал пътник,

във слепоочието ми застина.

Забравен шум от воденица

и глас на бухал ме застигнаха.

Открехнах портата, огнището

на пришелеца сянката облъха

и в непознатото лице видях:

дошъл бе пратеникът на Отеца.

Със достолепие и Божа благост

се взря в брашнените ми пръсти,

прекрачи прага - беше му познат -

и тихо ме прекръсти.

Засуетих се като домакин

около госта си внезапен,

а кротко той прошепна ми:

“Знам - мен си чакал.

Ти само остържи нощвите

и бяла пита замеси ми.

Аз иконостас ще я направя.

Ти прочети молитва.”