cosigin (Константин Корадов)
44 16
20.12.2011 г., 13:26 ч.

Причастие 

  Поезия » Гражданска
379 0 2


 

Сънят, като премръзнал пътник,

във слепоочието ми застина.

Забравен шум от воденица

и глас на бухал ме застигнаха.

 

Открехнах портата, огнището

на пришелеца сянката облъха

и в непознатото лице видях:

дошъл бе пратеникът на Отеца.

 

Със достолепие и Божа благост

се взря в брашнените ми пръсти,

прекрачи прага - беше му познат -

и тихо ме прекръсти.

 

Засуетих се като домакин

около госта си внезапен,

а кротко той прошепна ми:

“Знам - мен си чакал.

 

Ти само остържи нощвите

и бяла пита замеси ми.

Аз иконостас ще я направя.

Ти прочети молитва.”

© Константин Корадов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??