Причастие
736
0
2
Сънят, като премръзнал пътник,
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището
на пришелеца сянката облъха
и в непознатото лице видях:
дошъл бе пратеникът на Отеца.
Със достолепие и Божа благост
се взря в брашнените ми пръсти,
прекрачи прага - беше му познат -
и тихо ме прекръсти.
Засуетих се като домакин
около госта си внезапен,
а кротко той прошепна ми:
“Знам - мен си чакал.
Ти само остържи нощвите
и бяла пита замеси ми.
Аз иконостас ще я направя.
Ти прочети молитва.”
© Константин Корадов All rights reserved.
