Причастие

Dec 20, 2011, 1:26 PM

Poetry » Civilian

385 0 2

Сънят, като премръзнал пътник,

във слепоочието ми застина.

Забравен шум от воденица

и глас на бухал ме застигнаха.

Открехнах портата, огнището

на пришелеца сянката облъха

и в непознатото лице видях:

дошъл бе пратеникът на Отеца.

Със достолепие и Божа благост

се взря в брашнените ми пръсти,

прекрачи прага - беше му познат -

и тихо ме прекръсти.

Засуетих се като домакин

около госта си внезапен,

а кротко той прошепна ми:

“Знам - мен си чакал.

Ти само остържи нощвите

и бяла пита замеси ми.

Аз иконостас ще я направя.

Ти прочети молитва.”

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanyavd (Татяна Борисова)

2011-12-25T09:15:28+02:00

Поздравления! Харесах!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-12-20T15:14:53+02:00

Хареса ми!Весели празници!