Сънят, като премръзнал пътник,
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището
на пришелеца сянката облъха
и в непознатото лице видях:
дошъл бе пратеникът на Отеца.
Със достолепие и Божа благост
се взря в брашнените ми пръсти,
прекрачи прага - беше му познат -
и тихо ме прекръсти. ...