20 dic 2011, 10:23

Прическата

2.1K 0 29

              

 

 

1.

 

Mоля те, мамо, среши ме
като теб - на къдрици!
Или отгоре, на изворче.
Плаче детето, неутешимо.
Как - с къса косица? -
но имам ли избор!

 

 

2.

 

Няма –„не!” и опитвам -

 с гребен, с ръка -

от вратлето косата да хвана.

А пък тя, като писна:

- Ти ме решиш така,

както баба отваря буркани!

 

 

 

 3.


Не коса, ами пух, но -
сбрах две миши опашки. 
Но щом вятърът духна, 
стана страшно.
От прическата - нищо, 
а ликува детенцето:
- Мамо, вятърът иска
да ми види ушенцата!

.. 

 

 

                         

 

     

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
    И още стихо-спомени)))
  • Радвам се да видя, че някои хора се задържат на страничката ми и четат и по-отдавна публикувани неща!
  • Пролет и дете
    нарисува ми цвете...
    Светулка и стих.
  • КАКВО ПО-МИЛО ОТ ДЕТСТВОТО И СПОМЕНИТЕ ЗА НЕГО?ПРЕДИШНАТА МИ ПУБЛИКАЦИЯ Е ПО-КРАСИВО ПРЕДСТАВЕНА,МОЖЕ ДА СЕ УВЕРИТЕ САМИ!
  • Мило!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...