Прическата
1.
Mоля те, мамо, среши ме
като теб - на къдрици!
Или отгоре, на изворче.
Плаче детето, неутешимо.
Как - с къса косица? -
но имам ли избор!
2.
Няма –„не!” и опитвам -
с гребен, с ръка -
от вратлето косата да хвана.
А пък тя, като писна:
- Ти ме решиш така,
както баба отваря буркани!
3.
Не коса, ами пух, но -
сбрах две миши опашки.
Но щом вятърът духна,
стана страшно.
От прическата - нищо,
а ликува детенцето:
- Мамо, вятърът иска
да ми види ушенцата!
..
© Цонка Петрова All rights reserved.
