20 дек. 2011 г., 10:23

Прическата

2.1K 0 29

              

 

 

1.

 

Mоля те, мамо, среши ме
като теб - на къдрици!
Или отгоре, на изворче.
Плаче детето, неутешимо.
Как - с къса косица? -
но имам ли избор!

 

 

2.

 

Няма –„не!” и опитвам -

 с гребен, с ръка -

от вратлето косата да хвана.

А пък тя, като писна:

- Ти ме решиш така,

както баба отваря буркани!

 

 

 

 3.


Не коса, ами пух, но -
сбрах две миши опашки. 
Но щом вятърът духна, 
стана страшно.
От прическата - нищо, 
а ликува детенцето:
- Мамо, вятърът иска
да ми види ушенцата!

.. 

 

 

                         

 

     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
    И още стихо-спомени)))
  • Радвам се да видя, че някои хора се задържат на страничката ми и четат и по-отдавна публикувани неща!
  • Пролет и дете
    нарисува ми цвете...
    Светулка и стих.
  • КАКВО ПО-МИЛО ОТ ДЕТСТВОТО И СПОМЕНИТЕ ЗА НЕГО?ПРЕДИШНАТА МИ ПУБЛИКАЦИЯ Е ПО-КРАСИВО ПРЕДСТАВЕНА,МОЖЕ ДА СЕ УВЕРИТЕ САМИ!
  • Мило!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...