27 ago 2009, 11:45

Приеми ме 

  Poesía » Otra
553 0 9

Моя бедна земя. И безкрайно богата.

Ти прие ме каквато си бях.

И край моята люлка блестя до позлата,

свела вейки бреза и ми пя.

 

Бързо мина се времето. Ето децата

вече имат си свои деца.

Както семето  есен, засято в земята,

е отново сега семенца.

 

И отново вървя  между твоите ниви

с побелялата вече коса.

И са изгрев и залез еднакво красиви.

Както някога газя роса.

 

Моя родна земя. Приеми ме отново -

Цял живот аз към тебе вървя

да се върна при теб. И съм вече готова

да се слея със твойта трева.

 

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??