Приеми ме
Моя бедна земя. И безкрайно богата.
Ти прие ме каквато си бях.
И край моята люлка блестя до позлата,
свела вейки бреза и ми пя.
Бързо мина се времето. Ето децата
вече имат си свои деца.
Както семето есен, засято в земята,
е отново сега семенца.
И отново вървя между твоите ниви
с побелялата вече коса.
И са изгрев и залез еднакво красиви.
Както някога газя роса.
Моя родна земя. Приеми ме отново -
Цял живот аз към тебе вървя
да се върна при теб. И съм вече готова
да се слея със твойта трева.
© Гинка Гарева All rights reserved.
