7 feb 2013, 9:16

Приказка

  Poesía
817 0 0

Уморих се от мечтания.
Да конея по измислици.
Сънувам даже денем.
Безсънни нощите са дълги,
а има толкова сънища...
И приказни принцеси.
Но вече не умея да чета,
а да говоря мога само с вятъра.
Само той ме изслушва,
повярвал в мечтите ми.
Не съм съумял още
да измисля къде да се дяна.
И затова са солени
страните и ръцете ми.
От този есенен дъжд на очите.
Не нося вече даже очилата,
спокоен, че няма какво да се види.
А е толкова хубаво всичко.
Само дето не е споделено.
И така цветът му се губи
и вкуса, и аромата.
Въпроси също не си задавам,
защото всички отговори съм загубил.
Като пътека в гората.
И съм приказно непрочетен.
Просто идилия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...