Feb 7, 2013, 9:16 AM

Приказка

  Poetry
818 0 0

Уморих се от мечтания.
Да конея по измислици.
Сънувам даже денем.
Безсънни нощите са дълги,
а има толкова сънища...
И приказни принцеси.
Но вече не умея да чета,
а да говоря мога само с вятъра.
Само той ме изслушва,
повярвал в мечтите ми.
Не съм съумял още
да измисля къде да се дяна.
И затова са солени
страните и ръцете ми.
От този есенен дъжд на очите.
Не нося вече даже очилата,
спокоен, че няма какво да се види.
А е толкова хубаво всичко.
Само дето не е споделено.
И така цветът му се губи
и вкуса, и аромата.
Въпроси също не си задавам,
защото всички отговори съм загубил.
Като пътека в гората.
И съм приказно непрочетен.
Просто идилия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...