7.02.2013 г., 9:16

Приказка

811 0 0

Уморих се от мечтания.
Да конея по измислици.
Сънувам даже денем.
Безсънни нощите са дълги,
а има толкова сънища...
И приказни принцеси.
Но вече не умея да чета,
а да говоря мога само с вятъра.
Само той ме изслушва,
повярвал в мечтите ми.
Не съм съумял още
да измисля къде да се дяна.
И затова са солени
страните и ръцете ми.
От този есенен дъжд на очите.
Не нося вече даже очилата,
спокоен, че няма какво да се види.
А е толкова хубаво всичко.
Само дето не е споделено.
И така цветът му се губи
и вкуса, и аромата.
Въпроси също не си задавам,
защото всички отговори съм загубил.
Като пътека в гората.
И съм приказно непрочетен.
Просто идилия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...