3 may 2006, 15:17

Приказка

  Poesía
1.1K 0 0
Ще се опитам аз едничка приказка да ви разкажа…
Ще бъде пълна тя с усмивки, но и със тъга…
Ще се опитам и свидетели да ви направя
как, без да пита, си отиде любовта…

Старателно как ролята успях да изиграя,
превръщайки се в ангел без душа.
Реших, че искам да те обладая,
и приказката се превърна в игра…

“Монополи” на чувства и интриги,
с написани от завист правила,
лъжи, любов, описани в милиони книги,
в приказката бяха преднамерената ни съдба.

В увода не пишеше, че ще се влюбя,
и нощем само твоите целувки ще желая.
Не пишеше, че мога и да те загубя,
а с това завърши приказката най-накрая.

Обратно на тъгата си, не съжалявам,
че станах героиня в нечий чужд живот.
В сърцето си най-хубавите спомени оставям
от най–изгарящата си любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...