May 3, 2006, 3:17 PM

Приказка

  Poetry
1.1K 0 0
Ще се опитам аз едничка приказка да ви разкажа…
Ще бъде пълна тя с усмивки, но и със тъга…
Ще се опитам и свидетели да ви направя
как, без да пита, си отиде любовта…

Старателно как ролята успях да изиграя,
превръщайки се в ангел без душа.
Реших, че искам да те обладая,
и приказката се превърна в игра…

“Монополи” на чувства и интриги,
с написани от завист правила,
лъжи, любов, описани в милиони книги,
в приказката бяха преднамерената ни съдба.

В увода не пишеше, че ще се влюбя,
и нощем само твоите целувки ще желая.
Не пишеше, че мога и да те загубя,
а с това завърши приказката най-накрая.

Обратно на тъгата си, не съжалявам,
че станах героиня в нечий чужд живот.
В сърцето си най-хубавите спомени оставям
от най–изгарящата си любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...