May 3, 2006, 3:17 PM

Приказка

  Poetry
1.1K 0 0
Ще се опитам аз едничка приказка да ви разкажа…
Ще бъде пълна тя с усмивки, но и със тъга…
Ще се опитам и свидетели да ви направя
как, без да пита, си отиде любовта…

Старателно как ролята успях да изиграя,
превръщайки се в ангел без душа.
Реших, че искам да те обладая,
и приказката се превърна в игра…

“Монополи” на чувства и интриги,
с написани от завист правила,
лъжи, любов, описани в милиони книги,
в приказката бяха преднамерената ни съдба.

В увода не пишеше, че ще се влюбя,
и нощем само твоите целувки ще желая.
Не пишеше, че мога и да те загубя,
а с това завърши приказката най-накрая.

Обратно на тъгата си, не съжалявам,
че станах героиня в нечий чужд живот.
В сърцето си най-хубавите спомени оставям
от най–изгарящата си любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...