3 мая 2006 г., 15:17

Приказка 

  Поэзия
813 0 0
Ще се опитам аз едничка приказка да ви разкажа…
Ще бъде пълна тя с усмивки, но и със тъга…
Ще се опитам и свидетели да ви направя
как, без да пита, си отиде любовта…

Старателно как ролята успях да изиграя,
превръщайки се в ангел без душа.
Реших, че искам да те обладая,
и приказката се превърна в игра…

“Монополи” на чувства и интриги,
с написани от завист правила,
лъжи, любов, описани в милиони книги,
в приказката бяха преднамерената ни съдба.

В увода не пишеше, че ще се влюбя,
и нощем само твоите целувки ще желая.
Не пишеше, че мога и да те загубя,
а с това завърши приказката най-накрая.

Обратно на тъгата си, не съжалявам,
че станах героиня в нечий чужд живот.
В сърцето си най-хубавите спомени оставям
от най–изгарящата си любов.

© Петя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??