Приказка

chvassilev (Чавдар )
223 179

21 abr 2010, 20:37

Poesía » Del paisaje

510 0 1

Старинен замък. Повей плах.

Невидим пламък. Вълшебна прах.

Път блазнещ - тайнствено зовящ

Забулен в лунния си плащ.

И странен пътник – конник бял

Уверен силен заблестял

Препуска в приказната нощ

Излъчвайки вълшебна мощ

Дървета храсти и цветя

Покланят се пред мъдростта

На този конник непознат

И пръскат своя аромат

И чудо - цялата гора

Останала зад песента

На конските копита смели

По-бяла е и по-добра!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.