21 abr 2010, 20:37

Приказка

662 0 1

Старинен замък. Повей плах.

Невидим пламък. Вълшебна прах.

Път блазнещ - тайнствено зовящ

Забулен в лунния си плащ.

 

И странен пътник – конник бял

Уверен силен заблестял

Препуска в приказната нощ

Излъчвайки вълшебна мощ

 

Дървета храсти и цветя

Покланят се пред мъдростта

На този конник непознат

И пръскат своя аромат

 

И чудо  - цялата гора

Останала зад песента

На конските копита смели

По-бяла е и по-добра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...