21 abr 2010, 20:37

Приказка

668 0 1

Старинен замък. Повей плах.

Невидим пламък. Вълшебна прах.

Път блазнещ - тайнствено зовящ

Забулен в лунния си плащ.

 

И странен пътник – конник бял

Уверен силен заблестял

Препуска в приказната нощ

Излъчвайки вълшебна мощ

 

Дървета храсти и цветя

Покланят се пред мъдростта

На този конник непознат

И пръскат своя аромат

 

И чудо  - цялата гора

Останала зад песента

На конските копита смели

По-бяла е и по-добра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...