Apr 21, 2010, 8:37 PM

Приказка 

  Poetry » Landscape
509 0 1

Старинен замък. Повей плах.

Невидим пламък. Вълшебна прах.

Път блазнещ - тайнствено зовящ

Забулен в лунния си плащ.

 

И странен пътник – конник бял

Уверен силен заблестял

Препуска в приказната нощ

Излъчвайки вълшебна мощ

 

Дървета храсти и цветя

Покланят се пред мъдростта

На този конник непознат

И пръскат своя аромат

 

И чудо  - цялата гора

Останала зад песента

На конските копита смели

По-бяла е и по-добра!

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??