Приказка
Старинен замък. Повей плах.
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял
Уверен силен заблестял
Препуска в приказната нощ
Излъчвайки вълшебна мощ
Дървета храсти и цветя
Покланят се пред мъдростта
На този конник непознат
И пръскат своя аромат
И чудо - цялата гора
Останала зад песента
На конските копита смели
По-бяла е и по-добра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
