21.04.2010 г., 20:37 ч.

Приказка 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 1
516 0 1

Старинен замък. Повей плах.

Невидим пламък. Вълшебна прах.

Път блазнещ - тайнствено зовящ

Забулен в лунния си плащ.

 

И странен пътник – конник бял

Уверен силен заблестял

Препуска в приказната нощ

Излъчвайки вълшебна мощ

 

Дървета храсти и цветя

Покланят се пред мъдростта

На този конник непознат

И пръскат своя аромат

 

И чудо  - цялата гора

Останала зад песента

На конските копита смели

По-бяла е и по-добра!

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
  • Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
  • За зетя ли?...Бе малко смотан пада - култура липсва му, фасон, финес... Но Мимето без него пък ще ст...

Още произведения »