Приказка

19 may 2009, 12:15

Poesía » Otra

491 0 4

Приказка нашепваш ми сега,

приказка със стари имена,

приказка за нова красота...

Пред мене се извива път

и отново ме зове светът,

желае да разкрие чудеса,

прозрачно ясни небеса,

високи горди дървеса,

незнайни тайни словеса.

Стара бабичка шепти магии,

рицар с демони се бие,

принцеса спуща руси плитки,

дворецът и осеян е със китки.

Белобрад властител там царува,

глашатай придворен рога си надува.

Джуджета, елфи, великани,

от приказните страници събрани,

зова във себе си със плач,

а ти си онзи разказвач,

със глас рисуващ звездната дъга,

със сълзи гонещ детската тъга.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lonelyman (Златко Тошков)

2009-05-22T08:19:43+03:00

Добре, а защо първото публикувано от мен произведение е със заглавие на английски, а това не може?
Елишка (Елица Стоянова)

2009-05-19T20:15:35+03:00

Не с този тон, де!
Защото има правилник, който ти едва ли си чел Когато си се регистрирал, е трябвало да прочетеш!
lonelyman (Златко Тошков)

2009-05-19T20:12:26+03:00

Защо ми сменихте заглавието- аз искам да е на английски, защото е посветено на определено нещо. Променете ми го!
Човек (Анна Станоева)

2009-05-19T15:16:21+03:00

Не съм попадала до сега при теб, та си е редно да те поздравя с добре дошъл! Иначе стиха ти е различен от онова, на което ежедневно попадам и ми харесва.