Приказка
Приказка нашепваш ми сега,
приказка със стари имена,
приказка за нова красота...
Пред мене се извива път
и отново ме зове светът,
желае да разкрие чудеса,
прозрачно ясни небеса,
високи горди дървеса,
незнайни тайни словеса.
Стара бабичка шепти магии,
рицар с демони се бие,
принцеса спуща руси плитки,
дворецът и осеян е със китки.
Белобрад властител там царува,
глашатай придворен рога си надува.
Джуджета, елфи, великани,
от приказните страници събрани,
зова във себе си със плач,
а ти си онзи разказвач,
със глас рисуващ звездната дъга,
със сълзи гонещ детската тъга.
© Златко Тошков All rights reserved.
Когато си се регистрирал, е трябвало да прочетеш!
