lonelyman (Златко Тошков)
58 99
19.05.2009 г., 12:15 ч.

Приказка 

  Поезия » Друга
454 0 4

Приказка нашепваш ми сега,

приказка със стари имена,

приказка за нова красота...

 

Пред мене се извива път

и отново ме зове светът,

желае да разкрие чудеса,

прозрачно ясни небеса,

високи горди дървеса,

незнайни тайни словеса.

Стара бабичка шепти магии,

рицар с демони се бие,

принцеса спуща руси плитки,

дворецът и осеян е със китки.

Белобрад властител там царува,

глашатай придворен рога си надува.

Джуджета, елфи, великани,

от приказните страници събрани,

зова във себе си със плач,

а ти си онзи разказвач,

със глас рисуващ звездната дъга,

със сълзи гонещ детската тъга.

© Златко Тошков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре, а защо първото публикувано от мен произведение е със заглавие на английски, а това не може?
  • Не с този тон, де!
    Защото има правилник, който ти едва ли си чел Когато си се регистрирал, е трябвало да прочетеш!
  • Защо ми сменихте заглавието- аз искам да е на английски, защото е посветено на определено нещо. Променете ми го!
  • Не съм попадала до сега при теб, та си е редно да те поздравя с добре дошъл! Иначе стиха ти е различен от онова, на което ежедневно попадам и ми харесва.
Предложения
: ??:??