24 dic 2008, 10:11

Приказка

  Poesía » Civil
982 0 1
Приказка

 

В приказка забавна аз съм се родил,

в приказка съдбовна съм отрасъл,

в приказка ужасна аз живея.

 

Таз приказка не се разказва,

таз приказка не се чете, 

таз приказка не е за малки деца.

тази приказка е самият живота.

 

Тази приказка е тук,

в тази приказка си и ти, 

в нея сме всички.

Ние я режисираме и пишем,

но не я разказваме, но не я четем,

само пишем и живеем, 

страдаме или се радваме,

влюбваме се и се разлюбваме, 

воюваме и се помиряваме.

 

В тази приказка ние се учим и прощаваме,
в нея се развиваме и деградираме...


Kостадин Койчев - kovak

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадин Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...