24 дек. 2008 г., 10:11

Приказка

981 0 1
Приказка

 

В приказка забавна аз съм се родил,

в приказка съдбовна съм отрасъл,

в приказка ужасна аз живея.

 

Таз приказка не се разказва,

таз приказка не се чете, 

таз приказка не е за малки деца.

тази приказка е самият живота.

 

Тази приказка е тук,

в тази приказка си и ти, 

в нея сме всички.

Ние я режисираме и пишем,

но не я разказваме, но не я четем,

само пишем и живеем, 

страдаме или се радваме,

влюбваме се и се разлюбваме, 

воюваме и се помиряваме.

 

В тази приказка ние се учим и прощаваме,
в нея се развиваме и деградираме...


Kостадин Койчев - kovak

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...