Dec 24, 2008, 10:11 AM

Приказка

  Poetry » Civic
974 0 1
Приказка

 

В приказка забавна аз съм се родил,

в приказка съдбовна съм отрасъл,

в приказка ужасна аз живея.

 

Таз приказка не се разказва,

таз приказка не се чете, 

таз приказка не е за малки деца.

тази приказка е самият живота.

 

Тази приказка е тук,

в тази приказка си и ти, 

в нея сме всички.

Ние я режисираме и пишем,

но не я разказваме, но не я четем,

само пишем и живеем, 

страдаме или се радваме,

влюбваме се и се разлюбваме, 

воюваме и се помиряваме.

 

В тази приказка ние се учим и прощаваме,
в нея се развиваме и деградираме...


Kостадин Койчев - kovak

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...