24.12.2008 г., 10:11

Приказка

973 0 1
Приказка

 

В приказка забавна аз съм се родил,

в приказка съдбовна съм отрасъл,

в приказка ужасна аз живея.

 

Таз приказка не се разказва,

таз приказка не се чете, 

таз приказка не е за малки деца.

тази приказка е самият живота.

 

Тази приказка е тук,

в тази приказка си и ти, 

в нея сме всички.

Ние я режисираме и пишем,

но не я разказваме, но не я четем,

само пишем и живеем, 

страдаме или се радваме,

влюбваме се и се разлюбваме, 

воюваме и се помиряваме.

 

В тази приказка ние се учим и прощаваме,
в нея се развиваме и деградираме...


Kостадин Койчев - kovak

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...