6 abr 2010, 16:33

Приказка за двама

1.2K 0 7

Красива и спретната маса,

бутилка със вино червено,

в средата поставена ваза

с рози в бордо  кадифено…

                      

Някъде там и ръцете

си шепнат със жестове тихо.

Допират се, ала и двете

отдръпват се малко страхливо.

 

Сега се запалват и свещи -

красиви звезди в полумрака.

И може би много по-вещи

те са сега в занаята.

 

В розово са очилата.

Светът им се вижда прекрасен

и няма значение, няма,

дали този свят е реален…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...