Красива и спретната маса,
бутилка със вино червено,
в средата поставена ваза
с рози в бордо кадифено…
Някъде там и ръцете
си шепнат със жестове тихо.
Допират се, ала и двете
отдръпват се малко страхливо.
Сега се запалват и свещи -
красиви звезди в полумрака.
И може би много по-вещи
те са сега в занаята.
В розово са очилата.
Светът им се вижда прекрасен
и няма значение, няма,
дали този свят е реален…
© Венета Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
