Красива и спретната маса,
бутилка със вино червено,
в средата поставена ваза
с рози в бордо кадифено…
Някъде там и ръцете
си шепнат със жестове тихо.
Допират се, ала и двете
отдръпват се малко страхливо.
Сега се запалват и свещи -
красиви звезди в полумрака.
И може би много по-вещи
те са сега в занаята.
В розово са очилата.
Светът им се вижда прекрасен
и няма значение, няма,
дали този свят е реален…
© Венета Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
