6.04.2010 г., 16:33

Приказка за двама

1.2K 0 7

Красива и спретната маса,

бутилка със вино червено,

в средата поставена ваза

с рози в бордо  кадифено…

                      

Някъде там и ръцете

си шепнат със жестове тихо.

Допират се, ала и двете

отдръпват се малко страхливо.

 

Сега се запалват и свещи -

красиви звезди в полумрака.

И може би много по-вещи

те са сега в занаята.

 

В розово са очилата.

Светът им се вижда прекрасен

и няма значение, няма,

дали този свят е реален…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...