6.04.2010 г., 16:33

Приказка за двама

1.2K 0 7

Красива и спретната маса,

бутилка със вино червено,

в средата поставена ваза

с рози в бордо  кадифено…

                      

Някъде там и ръцете

си шепнат със жестове тихо.

Допират се, ала и двете

отдръпват се малко страхливо.

 

Сега се запалват и свещи -

красиви звезди в полумрака.

И може би много по-вещи

те са сега в занаята.

 

В розово са очилата.

Светът им се вижда прекрасен

и няма значение, няма,

дали този свят е реален…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...