6 апр. 2010 г., 16:33

Приказка за двама

1.2K 0 7

Красива и спретната маса,

бутилка със вино червено,

в средата поставена ваза

с рози в бордо  кадифено…

                      

Някъде там и ръцете

си шепнат със жестове тихо.

Допират се, ала и двете

отдръпват се малко страхливо.

 

Сега се запалват и свещи -

красиви звезди в полумрака.

И може би много по-вещи

те са сега в занаята.

 

В розово са очилата.

Светът им се вижда прекрасен

и няма значение, няма,

дали този свят е реален…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...