Красива и спретната маса,
бутилка със вино червено,
в средата поставена ваза
с рози в бордо кадифено…
Някъде там и ръцете
си шепнат със жестове тихо.
Допират се, ала и двете
отдръпват се малко страхливо.
Сега се запалват и свещи -
красиви звезди в полумрака.
И може би много по-вещи
те са сега в занаята.
В розово са очилата.
Светът им се вижда прекрасен
и няма значение, няма,
дали този свят е реален…
© Венета Димитрова Все права защищены
Само очила не били достатъчни, за да виждаш света красив!!!