Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли.
Още е топло. Ще изсъхне ризата й, така както
съхнат наесен листата.
Една песен си знае и нея си пее, откак люлка я
залюляла преди завоя на реката, в зелена ливада.
Пълни на душата хамбара, с напукани шепи и
ехото връща нейната песен със звука на чинара.
Събира съчки и пали огнище. Хляб да меси. ...