13 dic 2010, 16:18  

Приказка за любовта

990 0 8

По пътека-светлина

ни повежда вечер лунна.

Ти оставаш все така

недостъпна, нецелуната.

 

Ето, храстите във лед

са почти непроходими.

Дай ръка и занапред

ти сърцето подари ми.

 

Аз ще свия на венче

с тези клонки ореоли.

Нека времето тече,

нека то да ти говори

 

как едно добро момче,

любовта неопознало,

по пътеката тъче

топло, лунно наметало.

 

Че във зимата, пред нас,

с него двама да се топлим

и в сърцата ни тогаз 

нека пърхат птици-дропли.

 

По пътека, за ръка,

пак ни води вечер лунна:

ти - принцеса в таз гора,

принцът - аз - във сага чудна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Романтикооо, все по тази пътека да вървиш!
    Весела Коледа, Ванка!
  • С усмивка!
  • Ева, човечеството е оцеляло не само защото се е смяло,а че е вярвало в добрите приказки. Във всяка фантазия има значителна доза истина и тези, които са спосбни да я забележат са щастливците му.

    Мариана, щом сме способни да виждаме лунната пътека, то наметалото от приказката ще бъде винаги над нас и ще ни топли.

    Надежда, краят на приказките почти винаги е щастлив, но ако ние не търсим щастието си, рискуваме да се разминем с хепи енда.

    Руми, млад съм, но младост не помня, пък и да помня - не ровя.

    Илиана, няма стара приказка за любовта - тя винаги е нова и красива.

    Плами, приказката е хубава, когато има щастлив край. А ние сме тези, които можем да го направим такъв.

    Илко, приятелю, какво друго ни остава, освен да благоговеем пред хубавите приказки (говоря за себе си). Пък... кой знае? Потопяването ни е присъщо.
  • Дано краят е:и заживели щастливоДобър рзказвач си
  • Чудесна,лунна приказка!Тя лунната вечер винаги ни протяга ръка,но понякога ние не я виждаме!А ти си я видял и дори ни загърна с това топло,лунно наметало!!!
    Благодаря ти!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...