Приказка за любовта

13 dic 2010, 16:18 2015-02-15T07:54:19+02:00

Poesía » De amor

912 0 8

По пътека-светлина
ни повежда вечер лунна.
Ти оставаш все така
недостъпна, нецелуната.
Ето, храстите във лед
са почти непроходими.
Дай ръка и занапред
ти сърцето подари ми.
Аз ще свия на венче
с тези клонки ореоли.
Нека времето тече,
нека то да ти говори ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приказка за любовта

Искате да прочетете повече?

Propuestas