13.12.2010 г., 16:18  

Приказка за любовта

984 0 8

По пътека-светлина

ни повежда вечер лунна.

Ти оставаш все така

недостъпна, нецелуната.

 

Ето, храстите във лед

са почти непроходими.

Дай ръка и занапред

ти сърцето подари ми.

 

Аз ще свия на венче

с тези клонки ореоли.

Нека времето тече,

нека то да ти говори

 

как едно добро момче,

любовта неопознало,

по пътеката тъче

топло, лунно наметало.

 

Че във зимата, пред нас,

с него двама да се топлим

и в сърцата ни тогаз 

нека пърхат птици-дропли.

 

По пътека, за ръка,

пак ни води вечер лунна:

ти - принцеса в таз гора,

принцът - аз - във сага чудна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Романтикооо, все по тази пътека да вървиш!
    Весела Коледа, Ванка!
  • С усмивка!
  • Ева, човечеството е оцеляло не само защото се е смяло,а че е вярвало в добрите приказки. Във всяка фантазия има значителна доза истина и тези, които са спосбни да я забележат са щастливците му.

    Мариана, щом сме способни да виждаме лунната пътека, то наметалото от приказката ще бъде винаги над нас и ще ни топли.

    Надежда, краят на приказките почти винаги е щастлив, но ако ние не търсим щастието си, рискуваме да се разминем с хепи енда.

    Руми, млад съм, но младост не помня, пък и да помня - не ровя.

    Илиана, няма стара приказка за любовта - тя винаги е нова и красива.

    Плами, приказката е хубава, когато има щастлив край. А ние сме тези, които можем да го направим такъв.

    Илко, приятелю, какво друго ни остава, освен да благоговеем пред хубавите приказки (говоря за себе си). Пък... кой знае? Потопяването ни е присъщо.
  • Дано краят е:и заживели щастливоДобър рзказвач си
  • Чудесна,лунна приказка!Тя лунната вечер винаги ни протяга ръка,но понякога ние не я виждаме!А ти си я видял и дори ни загърна с това топло,лунно наметало!!!
    Благодаря ти!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...