Dec 13, 2010, 4:18 PM  

Приказка за любовта

  Poetry » Love
989 0 8

По пътека-светлина

ни повежда вечер лунна.

Ти оставаш все така

недостъпна, нецелуната.

 

Ето, храстите във лед

са почти непроходими.

Дай ръка и занапред

ти сърцето подари ми.

 

Аз ще свия на венче

с тези клонки ореоли.

Нека времето тече,

нека то да ти говори

 

как едно добро момче,

любовта неопознало,

по пътеката тъче

топло, лунно наметало.

 

Че във зимата, пред нас,

с него двама да се топлим

и в сърцата ни тогаз 

нека пърхат птици-дропли.

 

По пътека, за ръка,

пак ни води вечер лунна:

ти - принцеса в таз гора,

принцът - аз - във сага чудна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Романтикооо, все по тази пътека да вървиш!
    Весела Коледа, Ванка!
  • С усмивка!
  • Ева, човечеството е оцеляло не само защото се е смяло,а че е вярвало в добрите приказки. Във всяка фантазия има значителна доза истина и тези, които са спосбни да я забележат са щастливците му.

    Мариана, щом сме способни да виждаме лунната пътека, то наметалото от приказката ще бъде винаги над нас и ще ни топли.

    Надежда, краят на приказките почти винаги е щастлив, но ако ние не търсим щастието си, рискуваме да се разминем с хепи енда.

    Руми, млад съм, но младост не помня, пък и да помня - не ровя.

    Илиана, няма стара приказка за любовта - тя винаги е нова и красива.

    Плами, приказката е хубава, когато има щастлив край. А ние сме тези, които можем да го направим такъв.

    Илко, приятелю, какво друго ни остава, освен да благоговеем пред хубавите приказки (говоря за себе си). Пък... кой знае? Потопяването ни е присъщо.
  • Дано краят е:и заживели щастливоДобър рзказвач си
  • Чудесна,лунна приказка!Тя лунната вечер винаги ни протяга ръка,но понякога ние не я виждаме!А ти си я видял и дори ни загърна с това топло,лунно наметало!!!
    Благодаря ти!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...