rudin (Иван Христов)
858 1444
Dec 13, 2010, 4:18 PM  

Приказка за любовта 

  Poetry » Love
911 0 8
По пътека-светлина
ни повежда вечер лунна.
Ти оставаш все така
недостъпна, нецелуната.
Ето, храстите във лед
са почти непроходими.
Дай ръка и занапред
ти сърцето подари ми.
Аз ще свия на венче
с тези клонки ореоли.
Нека времето тече,
нека то да ти говори ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??