20 ene 2007, 7:28

Приказка за Любовта

  Poesía
917 0 2

Срещнахме се съвсем случайно.
Сърцето ми заби силно.
Заби толкова силно,
че си помислих че ще умра.

Влюбих се сякаш като на шега,
но след време аз разбрах
че в плен съм аз на Любовта.
Любовта е чувство
така тайно
така непознато.

Не ми трябват очи,
защото тя не може да бъде видяна.
Не ми трябват ръце,
защото тя не може да бъде докосната.
Не ми стрябват крака,
защтото тя не може да бъде догонена.
Не ми трябва дори и език,
за да изрека името й.
Трябва ми само едно сърце,
защото тя единствено
може да бъде почувствана.

Усети как душата ми лети,
и ти ще разбереш
че роден съм аз за теб.
Виж как очите ми пламтят,
и ти ще разбереш
че искрени са те.
Почувствай как сърцето ми
от обич то тупти,
и ти ще разбереш
че в тебе влюбен аз съм до уши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Китов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...