20.01.2007 г., 7:28

Приказка за Любовта

911 0 2

Срещнахме се съвсем случайно.
Сърцето ми заби силно.
Заби толкова силно,
че си помислих че ще умра.

Влюбих се сякаш като на шега,
но след време аз разбрах
че в плен съм аз на Любовта.
Любовта е чувство
така тайно
така непознато.

Не ми трябват очи,
защото тя не може да бъде видяна.
Не ми трябват ръце,
защото тя не може да бъде докосната.
Не ми стрябват крака,
защтото тя не може да бъде догонена.
Не ми трябва дори и език,
за да изрека името й.
Трябва ми само едно сърце,
защото тя единствено
може да бъде почувствана.

Усети как душата ми лети,
и ти ще разбереш
че роден съм аз за теб.
Виж как очите ми пламтят,
и ти ще разбереш
че искрени са те.
Почувствай как сърцето ми
от обич то тупти,
и ти ще разбереш
че в тебе влюбен аз съм до уши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Китов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...