Jan 20, 2007, 7:28 AM

Приказка за Любовта

  Poetry
918 0 2

Срещнахме се съвсем случайно.
Сърцето ми заби силно.
Заби толкова силно,
че си помислих че ще умра.

Влюбих се сякаш като на шега,
но след време аз разбрах
че в плен съм аз на Любовта.
Любовта е чувство
така тайно
така непознато.

Не ми трябват очи,
защото тя не може да бъде видяна.
Не ми трябват ръце,
защото тя не може да бъде докосната.
Не ми стрябват крака,
защтото тя не може да бъде догонена.
Не ми трябва дори и език,
за да изрека името й.
Трябва ми само едно сърце,
защото тя единствено
може да бъде почувствана.

Усети как душата ми лети,
и ти ще разбереш
че роден съм аз за теб.
Виж как очите ми пламтят,
и ти ще разбереш
че искрени са те.
Почувствай как сърцето ми
от обич то тупти,
и ти ще разбереш
че в тебе влюбен аз съм до уши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Китов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...