Jan 20, 2007, 7:28 AM

Приказка за Любовта

  Poetry
913 0 2

Срещнахме се съвсем случайно.
Сърцето ми заби силно.
Заби толкова силно,
че си помислих че ще умра.

Влюбих се сякаш като на шега,
но след време аз разбрах
че в плен съм аз на Любовта.
Любовта е чувство
така тайно
така непознато.

Не ми трябват очи,
защото тя не може да бъде видяна.
Не ми трябват ръце,
защото тя не може да бъде докосната.
Не ми стрябват крака,
защтото тя не може да бъде догонена.
Не ми трябва дори и език,
за да изрека името й.
Трябва ми само едно сърце,
защото тя единствено
може да бъде почувствана.

Усети как душата ми лети,
и ти ще разбереш
че роден съм аз за теб.
Виж как очите ми пламтят,
и ти ще разбереш
че искрени са те.
Почувствай как сърцето ми
от обич то тупти,
и ти ще разбереш
че в тебе влюбен аз съм до уши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Китов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...