5 jun 2009, 12:41

Приказка за ново утре

661 0 5

Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.

 

 

Китарата е няма - непотребна,
спринтираш, ала падаш - спънат кон.
Земята е квадратна - неугледна,
и лампа липсва в мрачния салон.

Но този песимизъм възпитава
и само оптимистът би разбрал,
че всяка дума нова приобщава,
че всяка рима всъщност е парцал...

 

със който ще изтриеш Ти следите
от калните обувки на света
и тласкан от копнеж, ще раждаш дните,
в които ще е светло - ще си цял.

Защото трябва много да се вярва,
защото днес е утре, но и вчера,
а стъпките са малки на финала
и с тях достига се отвъд Венера.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Заличен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...