Приказка за ново утре

Jun 5, 2009, 12:41 PM

Poetry » Phylosophy

522 0 5

Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.

Китарата е няма - непотребна,
спринтираш, ала падаш - спънат кон.
Земята е квадратна - неугледна,
и лампа липсва в мрачния салон.

Но този песимизъм възпитава
и само оптимистът би разбрал,
че всяка дума нова приобщава,
че всяка рима всъщност е парцал...

със който ще изтриеш Ти следите
от калните обувки на света
и тласкан от копнеж, ще раждаш дните,
в които ще е светло - ще си цял.

Защото трябва много да се вярва,
защото днес е утре, но и вчера,
а стъпките са малки на финала
и с тях достига се отвъд Венера.

Please sign in with your account so you can comment and vote.