Приказка за ново утре
Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.
Китарата е няма - непотребна,
спринтираш, ала падаш - спънат кон.
Земята е квадратна - неугледна,
и лампа липсва в мрачния салон.
Но този песимизъм възпитава
и само оптимистът би разбрал,
че всяка дума нова приобщава,
че всяка рима всъщност е парцал...
със който ще изтриеш Ти следите
от калните обувки на света
и тласкан от копнеж, ще раждаш дните,
в които ще е светло - ще си цял.
Защото трябва много да се вярва,
защото днес е утре, но и вчера,
а стъпките са малки на финала
и с тях достига се отвъд Венера.
© Заличен All rights reserved.
Добре дошъл и от мен!
ние сме с теб
