5 июн. 2009 г., 12:41

Приказка за ново утре

663 0 5

Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.

 

 

Китарата е няма - непотребна,
спринтираш, ала падаш - спънат кон.
Земята е квадратна - неугледна,
и лампа липсва в мрачния салон.

Но този песимизъм възпитава
и само оптимистът би разбрал,
че всяка дума нова приобщава,
че всяка рима всъщност е парцал...

 

със който ще изтриеш Ти следите
от калните обувки на света
и тласкан от копнеж, ще раждаш дните,
в които ще е светло - ще си цял.

Защото трябва много да се вярва,
защото днес е утре, но и вчера,
а стъпките са малки на финала
и с тях достига се отвъд Венера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Заличен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...