20 sept 2016, 18:56  

Приказка за Ришельо и Миледи

1.2K 7 7

(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
 

Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа.

Привикнала от подлостите да живее,
жена с известен куртизански нрав,
интригата поредна бе хашиш за нея
и заместителя на сластния остен корав.

Миледи даже силно се възбуди.
Задиша рязко и порозовя от плам.
В гърба Поета ще прониже грубо -
на Шефа си ще стори тя курбан.

Кралица бе на клеветите и лъжите.
Изгаряше от Мефистофелската страст.
Надяна маска на лисица на очите,
изпита в транс най-пошлия захлас.

И сякаш мълния се спусна от небето -
тя хвърли донос срещу бедния Поет.
Усмихна се злорадо и проклето.
Потри ръце за предстоящия банкет.

Но бе забравила, че Бог е най-отгоре,
закрилящ писарите свои от беда.
И пъкленият план - капан за хора,
не е заплаха за небесните чеда.

Завърши странно Ришельо дозора -
жигосаха Миледи(то) отзад.
Не може да си седне на позора
и правешка ще е дори на онзи свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каквото търсила, това намерила! Поздравления за стиха!
  • Поднасяш ни приказка за зла вещица с поучителен финал. Поздравления за философския поглед върху не дотам красивите неща от живота.
  • Поздравления,много е различно творчеството ти,трябва цялото да го цитирам.Края е усмихващ и неочакван,право в целта
  • „...И пъкленият план - капан за хора,
    не е заплаха за небесните чеда...“

    Колко хубава мъдрост... Прекрасно стихотворение, Мисана... Хората не трябва да бягат от поетите...
  • Младене, в теб живеят двама творци. Единият - поетът, ми е понятен и близък. Другият, философът, го разбирам само със сърцето си. Но и двамата пишат еднакво добре. Това тук ми напомня малко за Езоп и безсмъртните му басни!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...