20.09.2016 г., 18:56  

Приказка за Ришельо и Миледи

1.2K 7 7

(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
 

Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа.

Привикнала от подлостите да живее,
жена с известен куртизански нрав,
интригата поредна бе хашиш за нея
и заместителя на сластния остен корав.

Миледи даже силно се възбуди.
Задиша рязко и порозовя от плам.
В гърба Поета ще прониже грубо -
на Шефа си ще стори тя курбан.

Кралица бе на клеветите и лъжите.
Изгаряше от Мефистофелската страст.
Надяна маска на лисица на очите,
изпита в транс най-пошлия захлас.

И сякаш мълния се спусна от небето -
тя хвърли донос срещу бедния Поет.
Усмихна се злорадо и проклето.
Потри ръце за предстоящия банкет.

Но бе забравила, че Бог е най-отгоре,
закрилящ писарите свои от беда.
И пъкленият план - капан за хора,
не е заплаха за небесните чеда.

Завърши странно Ришельо дозора -
жигосаха Миледи(то) отзад.
Не може да си седне на позора
и правешка ще е дори на онзи свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквото търсила, това намерила! Поздравления за стиха!
  • Поднасяш ни приказка за зла вещица с поучителен финал. Поздравления за философския поглед върху не дотам красивите неща от живота.
  • Поздравления,много е различно творчеството ти,трябва цялото да го цитирам.Края е усмихващ и неочакван,право в целта
  • „...И пъкленият план - капан за хора,
    не е заплаха за небесните чеда...“

    Колко хубава мъдрост... Прекрасно стихотворение, Мисана... Хората не трябва да бягат от поетите...
  • Младене, в теб живеят двама творци. Единият - поетът, ми е понятен и близък. Другият, философът, го разбирам само със сърцето си. Но и двамата пишат еднакво добре. Това тук ми напомня малко за Езоп и безсмъртните му басни!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...