Sep 20, 2016, 6:56 PM  

Приказка за Ришельо и Миледи

1.2K 7 7

(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
 

Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа.

Привикнала от подлостите да живее,
жена с известен куртизански нрав,
интригата поредна бе хашиш за нея
и заместителя на сластния остен корав.

Миледи даже силно се възбуди.
Задиша рязко и порозовя от плам.
В гърба Поета ще прониже грубо -
на Шефа си ще стори тя курбан.

Кралица бе на клеветите и лъжите.
Изгаряше от Мефистофелската страст.
Надяна маска на лисица на очите,
изпита в транс най-пошлия захлас.

И сякаш мълния се спусна от небето -
тя хвърли донос срещу бедния Поет.
Усмихна се злорадо и проклето.
Потри ръце за предстоящия банкет.

Но бе забравила, че Бог е най-отгоре,
закрилящ писарите свои от беда.
И пъкленият план - капан за хора,
не е заплаха за небесните чеда.

Завърши странно Ришельо дозора -
жигосаха Миледи(то) отзад.
Не може да си седне на позора
и правешка ще е дори на онзи свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каквото търсила, това намерила! Поздравления за стиха!
  • Поднасяш ни приказка за зла вещица с поучителен финал. Поздравления за философския поглед върху не дотам красивите неща от живота.
  • Поздравления,много е различно творчеството ти,трябва цялото да го цитирам.Края е усмихващ и неочакван,право в целта
  • „...И пъкленият план - капан за хора,
    не е заплаха за небесните чеда...“

    Колко хубава мъдрост... Прекрасно стихотворение, Мисана... Хората не трябва да бягат от поетите...
  • Младене, в теб живеят двама творци. Единият - поетът, ми е понятен и близък. Другият, философът, го разбирам само със сърцето си. Но и двамата пишат еднакво добре. Това тук ми напомня малко за Езоп и безсмъртните му басни!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...