20 сент. 2016 г., 18:56  

Приказка за Ришельо и Миледи

1.2K 7 7

(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
 

Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа.

Привикнала от подлостите да живее,
жена с известен куртизански нрав,
интригата поредна бе хашиш за нея
и заместителя на сластния остен корав.

Миледи даже силно се възбуди.
Задиша рязко и порозовя от плам.
В гърба Поета ще прониже грубо -
на Шефа си ще стори тя курбан.

Кралица бе на клеветите и лъжите.
Изгаряше от Мефистофелската страст.
Надяна маска на лисица на очите,
изпита в транс най-пошлия захлас.

И сякаш мълния се спусна от небето -
тя хвърли донос срещу бедния Поет.
Усмихна се злорадо и проклето.
Потри ръце за предстоящия банкет.

Но бе забравила, че Бог е най-отгоре,
закрилящ писарите свои от беда.
И пъкленият план - капан за хора,
не е заплаха за небесните чеда.

Завърши странно Ришельо дозора -
жигосаха Миледи(то) отзад.
Не може да си седне на позора
и правешка ще е дори на онзи свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каквото търсила, това намерила! Поздравления за стиха!
  • Поднасяш ни приказка за зла вещица с поучителен финал. Поздравления за философския поглед върху не дотам красивите неща от живота.
  • Поздравления,много е различно творчеството ти,трябва цялото да го цитирам.Края е усмихващ и неочакван,право в целта
  • „...И пъкленият план - капан за хора,
    не е заплаха за небесните чеда...“

    Колко хубава мъдрост... Прекрасно стихотворение, Мисана... Хората не трябва да бягат от поетите...
  • Младене, в теб живеят двама творци. Единият - поетът, ми е понятен и близък. Другият, философът, го разбирам само със сърцето си. Но и двамата пишат еднакво добре. Това тук ми напомня малко за Езоп и безсмъртните му басни!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...