2 dic 2018, 11:55  

Приказки за нас - Нима

  Poesía
675 5 13

Нощта е черна като скръб.

Нима ѝ предстои да се разкаже?

Загледаш ли се в облия ѝ гръб,

светът могъл би да те смаже.

 

Ела, това е само някаква си нощ.

Не ѝ показвай своите копнежи.

Компромисът ще им извади нож,

успее ли сред мрака да ги забележи.

 

Знам, някъде, затворило очи

сърцето ти преглъща своя залък,

опитвайки солта да премълчи,

а изгревът е сладък, но е още малък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...